Оставам с впечатлението, че в България темата по задължителното Докладване на устойчивостта и какво всъщност това значи за бизнеса и икономиката на нашата страна се засяга някак разпокъсано, размито в различни публикации и/или изявления. Ето защо, ще си позволя да бъда максимално откровена и точна, придържайки се към независимия експертен поглед, като не претендирам за изчерпателност на изложението си.

• На първо място, считам, че не изготвянето на доклад е голямата предизивкателство пред задължените по # CSRD лица да докладват по новоприетите # ESRS. Все пак докладването е едно фактическо представяне на данни, в резултат на предприети действия.

Именно върху предприетите действия следва да бъде фокусът и предизвикателството е да определиш къде се намираш спрямо новите изисквания, спрямо наличните практики на пазара, до къде искаш да стигнеш и как да постигнеш не само норматично съответствие, но и конкурентно предимство. Това на професионален език означава, че в сравнително кратко време следва да предприемеш стъпки към # ESG трансформацията на своя бизнес, а това изисква време и средства- последното е особено чувствителна тема за бизнеса.

• На второ място е да се осъзнае от всички участници, че тази трансформация на големия бизнес засяга цялата верига на създаване на стойност и следователно ще се засегне и малкия и среден бизнес. Тук идва и второто предизвикталество – отговорното бизнес поведение изисква, да подадаш ръка на своите партньори – доставчици (малки и средни предприятия) и да им помогнеш да се адаптират към новите реалности. Разбира се, основната отговорност в това в никакъв случай, не следва да е върху големия бизнес, но върху съответната държава, която не трябва да допуска постигането на целите за Net-Zero да се превърне в катарзис за българската икономика.

·        Не на последно място бих споменала управлението на # ESG темите в дружеството. За компании, които са запознати с принципите на добро корпоративно управление и са ги внедрили в своята практика, това означава да се направят известни допълнения и адаптация на модела, докато за другите това ще се яви като двойно предизвикателство, тъй като тепърва ще трябва да внедрят въпросните механизми по начин, който да не възспира гъвкавостта на текущия модел на управление.

Има и още един голям въпрос на местния бизнес, на който не се отговаря еднозначно – Защо трябва да се направи това? Ето и моя отговор, като съзнателно няма да засягам научната обосновка за необходимостта от това и какво всъщност значат климатичните промени за всички нас:

• защото вече за вашите инвеститори и клиенти стабилността на вашето дружество е въпрос на създаване на стойност, а не само на печалба;
• защото принципът на естествения подбор никога не е изчезнал от природата, а именно по-силният ще оцелее.  Това преведено през призмата на нашата икономика означава, че ако не предприемеш действия сега, то вероятността да отпаднеш от веригата е много голяма;
• защото е илюзия да си мислим, че всичко това засяга само Европа и е въпрос на нейните „амбициозни цели“. Не, темата за въглеродна неутралност е засеганата на глобално ниво и регулаторите по различните страни също налагат изисквания в тази насока. Погледнете САЩ, Англия, Китай, Япония, някои страни дори от Африка…

Ако има някой, който все още не ми вярва, ще го помоля най-учтиво да погледне какво правят неговите основни клиенти по този въпрос, а ако има време и желание, бих препоръчала да прегледа информация и за своите основни конкуренти по света. Това ще даде ориентировъчна представа какъв ефект на бумеранга да очаква за себе си.

После неменуемо ще дойде въпросът  – От къде да започнем?

Освен горе споменатият вече преглед, ще е наложително да се направи преглед на текущото състояние на вашия бизнес спрямо изискванията на Европейските стандарти за докладване на усточивостта # ESRS. Ето и още една измамна илюзия – това е като стандартен преглед за съотвестветствие с даден стандарт. Не, не е!

Преди да се пристъпи към въпросния преглед за съответствие, където между в прочем имаме 12 стандарта, трябва да се извърши т.нар. оценка на двойната същественост. Тази оценка е инструментът, който да ви позволи да установите основните теми, по които трябва да докладвате и благодарение на нея ще сте в състояние да намерите и оцените основните въздействие на вашия бизнес върху природата и обществото, съществените рискове за вашия бизнес и различните възможности, от които може да се възползвате. Едва след това ще може да се пристъпи към избор на съответните стандарти и точки на докладване, спрямо които да се направи прегледът за съответствие.

Съветът ми тук е, не подценявайте важността на прегледа за съответствие и оценката на двойната същественост. Това е трудоемък процес, който ще е основополагащ за вашите последващи бизнес решения. До колко тези решения са адекватни и спомагат за изграждането на вашата конкурентноспособност, зависи на първо място от качеството на този преглед и оценка. И да не забравяме – зрялостта ви да приемете предизивкателството и да обърнете всичко с „хастара на вън“, ще ви се отблагодари чрез установяването на възможности за въвеждане на оптимизации, повишаване на ефективности, привличане на нови инвестиции, увеличаване на репутация, разширяване на пазарии други.

Защо не препоръчвам бланкетно изпълнение на етапите по подготовка за докладване на устойвостта? Разбирам, че прилагането на copy-paste принципа е много по-бърз и по-евтин, но в крайна сметка това според мен е неразумно и непрактично, дори и да е съобразено със сектора/индустрията, защото:

• ESG целите, които ще си определите е логично да са съобразени със спецификата на вашата дейност, нейните мащаби и капацитет, така че да елиминирате потенциалната заплаха от неосъществяването им още на етап дизайн на вашата бизнес стратегия;
• Съответно въздействията на вашия бизнес към и от околна среда и общество, както и рисковете, на които е подложен той също са специфични и следва да са съобразени с местоположение, пазари, законодателство, видове активи и не на последно място – с изисквания и очаквания на вашите заинтересовани страни.
• Бланкетното докладване си личи винаги и имайки предвид, че ползватели на тези доклади ще бъдат и познавачи, сред които са вашите клиенти, инвестотори и конкуренция, не бих си позволила репутационния риск да го използвам.
• Не на последно място е, че докладът ще се заверява от независим одитор и тук шансът да „разкрасяваме доклада“ е сведен до минимум, а бланкетното докладване да не забравяме, че много често води и до неосъзнато/непреценено погрешно докладване, което може да бъде прието като „подвеждане“.

В тази връзка ще се възползвам да се обърна и към представители на държавната власт с най-добри намерения – добре е да се анализират възможностите да се помогне на местния бизнес с преодоляването на тези предизвикателства и чрез адаптиране на административните услуги, включвайки темата ESG в дневния си ред. Например – местните и централни институции разполагат с данни, които биха били полезни за дружествата в този процес. Необходимо е да се анализират нуждите, да се идентифицират наличните данни и да се верифицират, да се систематизират по начин, който да позволява лесното им намиране и използване от задължените за докладване лица. Получаването на обратна връзка от бизнеса в тази връзка си мисля, че би било полезно начало на това коопериране. Като добри практики бих реферирала към Англия и Франция например, но е възможно да има и други страни, от които да се поучим.

Като заключение искам да каже, че вече не говорим за Нова ера на докладване (термин, който бях използвала в друга моя статия от 2023г.), а за Нова ера на правене на бизнес – комплексно упражение, в което е замесено цялото ни общество и от всички нас зависи по какъв път ще поеме нашата икономика и нашето бъдеще.

Sustainability Reporting_Part I