Здравейте! Осъзнах, че е минало дълго време откакто не съм публикувало нищо, а същевременно получавам множество запитвания за мнение/съвети по различни въпроси, свързани с предстоящото докладване на устойчивостта по #CSRD, на които отговарям с удоволствие.  Ето защо, мисля че ще бъде полезно (особено за дружествата, за които това ще бъде първо докладване) да надградим казаното дотук с кратки насоки по подготовка на процеса по оповестяване на информация за устойчивостта.

Хубавата новина е, че вече голяма част от местните дружества, които попадат в обхвата на докладване по #CSRD се подготвят и са предприели мерки да отговорят навременно на новите изисквания за оповестяване, като впечатляващо е, че това не са само дружества с акции на борсата, но и т.нар. големи дружества, за които ангажиментът за докладване е през 2026г.  Разбира се, че все още има такива, които се лутат в неизвестното, но това не ни изненадва, нали? Макар, че е странно и много трудно да разбереш, каква би била причината, например дружество с ангажимент за докладване през 2025г. все още да не е взело и предприело конкретни мерки по този въпрос. Но, и за това си имаме подходяща приказка тук – „По-добре късно, отколкото никога“, а и сме с надеждата, че „Сговорна дружина, планина повдига“😊

Като стана въпрос за сговорната дружина, нека започнем от нея. Една от първите стъпки по подготовка на докладването е съответно изграждането на силен и компетентен екип. Многократно съм заявявала, че тази тема е комплексна и изисква познания в различни сфери. Предвид това, отново искам да обърна внимание, че няма как да определим един „човек-оркестър“ и да разчитаме той сам да се справи с всички предизвикателства, които ще му поднесе процесът по подготовка на докладването, а още по-лошо би било да му се вменяват нови отговорности в допълнение на съществуващи вече други такива, т.е. да създаваме длъжности „квазимодо“. Една от „любимите“ ми такава е „Environment, Health and Safety and Sustainability Manager”,  където от съответното лице се очаква да поеме отговорности по осигуряване на съответствие с нормативни изисквания по околна среда, безопасни условия на труд и в допълнение да отговаря за изграждането на процес по Докладване на устойчивост и изготвяне на тези доклади“. Накратко, заглавието на въпросната длъжност може да изглежда доста резонно за някои, но човек като се зачете в описанието на задълженията се хваща за главата, защото същата е комбинация от познания на екологично законодателство, нормативната уредба по безопасност и здраве, регулациите в сферата на устойчивото развитие и докладване и какво ли още не.

Спирам с лиричното отклонение за длъжностите и техните всевъзможни комбинации и искам да дам моето предложение за екип, а то е – да включва като минимум експерти от следните професионални области: екология, човешки ресурси, безопасни условия на труд, управление на риска, съответствие, вътрешен одит, връзка с доставчици, продажби, маркетинг, финанси и счетоводство. На този етап е желателно да преценим необходимостта от включването и на външна експертиза, както и необходимостта от предварително обучение на екипа по темата #ESG/#Sustainability –  най-малкото членовете на този екип следва да са добре запознати с регулаторната рамка по докладване на устойчивостта.

След като сме изградили екип и сме го обучили, следва да очакваме резултатите от следните дейности, които той следва да изпълни:

1. Анализ на дейността на дружеството

Какво означава това? – Като минимум следва да се разгледат и уточнят всички налични задължения и поети ангажименти на дружеството по отношение на околна среда, социална отговорност и корпоративно управление, да се направи инвентаризация на наличните политики, процедури и практики в тези области, да се анализират производствените процеси със съответните входящ и изходящи ресурси, така че да може да се дадат отговори на въпроси като:

• Кои са ценностите и принципите на нашето дружество в сферата на околна среда и социална отговорност? Имаме ли дефинирани такива?
• Какви задължения по докладване имаме, свързани с темите околна среда и социална отговорност? Към кого докладваме и по кои показатели?
• Търгува ли дружеството с емисии?
• Кои пазари обслужваме и съответно дали основните клиенти са в или извън ЕС?
• Кои са ни ключовите доставчици?
• Кои са ни критичните суровини/материали/услуги?
• Какви са ни зависимостите от природни ресурси?
• Къде се намират обектите ни спрямо природно защитени и чувствителни зони?
• Къде се заустват отпадните води от дейността ни?
• Кои са източниците на замърсяване от дейността ни?
• Кои са източниците ни на парникови газове?
• Какви са тенденциите по енергиен интензитет, консумация на вода, отпадъци за депониране и др. показатели за последните 3 до 5 години например?
• Използваме ли опасни вещества?
• Какви инвестиции реализираме и/или планираме за следващите години, които могат да имат въздействие върху околната среда и хората?
• Използваме ли работници, които не са наши служители? От кои страни са тези работници?
• Имаме ли практика за работа на смени и/или за извънреден труд?
• Какви условия предлагаме на служителите, за да гарантираме равнопоставеност по отношение на заплащане, социални придобивки, равно третиране, ограничаване на дискриминация и т.н.;
• Имаме ли колективен договор?
• и т.н.

Разбира се, въпросите са много, но това изброяване се надявам дава насока на къде да се насочим по време на анализа и как да си структурираме подхода за изпълнение на този анализ.

2. Анализ на наличните практики по докладване на клиенти и конкуренти

Това пък защо? – Анализирането на това, какво клиенти ни са докладвали вече ще даде представа какви показатели се управляват и мониторират от тях и съответно какви цели са си поставили, така че да придобием ориентация за очакванията им по веригата за доставки. Що се отнася за конкуренцията – това е добър радар за това, какво се случва на пазара за нашите продукти/услуги, какви действия са предприели и планират да предприемат нашите конкуренти и да си дадем сметка къде се намираме ние.

3. Преглед на съществуващи вече секторни стандарти – добър инструмент за първоначален бенчмаркинг на съществени теми за сектора, в който оперираме.

4. Преглед на идентифицираните и оценени рискове, свързани с дейността на дружеството

Стига дружеството да има адекватна система за управление на рисковете (зависи от съвестното и професионално изпълнение на задълженията на съответните отговорни лица и/или доставчици), това може да се окаже ключов инструмент за изготвянето на модела за оценка на двойната същественост и значително да улесни процеса, за който ще пиша следващия път😊

Всички изброени по-горе стъпки ще ни помогнат да се ориентираме към потенциалните съществени #ESG теми, към които може да се фокусираме и в последствие да доразвием и утвърдим.

Както вече казахме, процесът по подготовка на докладването по устойчивост е дълъг и сложен, така че няма как да се обхване в една публикация, която едновременно да покрие критериите за кратко, точно, ясно и полезно представяне на информация.

Ето защо, следващият път ще продължим с поетапно представяне на темите Оценката на двойната същественост, Ролята на заинтересованите страни, Анализ за наличието на данни спрямо изискванията на ESRS, Политики и процедури, които е ясна, че трябва да имаме и не е необходимо да чакаме резултата от Анализа за наличие на данни, за да разберем кои са те.

Надявам се, че казаното дотук е било полезно и интересно.

В случай, че отговорите на вашите въпроси не търпят отлагане – знаете къде да ме намерите;) като може да ми пишете и на snuri@ascendia.bg

С пожелания за повече слънчеви дни и успешен ESG journey!

Sustainability Reporting_Part II