Случващите се в последните дни събития на политическата сцена в Европа по темата Устойчивост явно имат за цел да покажат „Как се изтрезнява след Новогодишен пир“ или „Как да не се прави политика“.

Какво имам предвид!

Наскоро споменах в моя публикация https://www.linkedin.com/posts/sevinch-nuri-shabanova-65730976_parliamentbg-activity-7286128014688456704-PgIt?utm_source=share&utm_medium=member_desktop, намеренията на родните ни политици да отложат задължителното оповестяване за устойчивост с една година за всички задължени лица с мотивите, че са нямали време да се подготвят и че така ще им се спестят разходи.

Само че, тази вълна не се спира единствено до националните ни граници, очевидно.

На 17 и 18 януари 2025г. в Берлин е организирана среща на лидерите на ЕНП, която завършва с две декларации:

• Европа се нуждае от по-голям растеж и повече работни места – повишаване на конкурентоспособността чрез намаляване на бюрокрацията и свръхрегулирането https://www.epp.eu/files/uploads/2025/01/EPP-Retreat-Growth-and-Jobs-statement.pdf
• Нашите приоритети за 2025 – повишаване на конкурентоспособността, борба с незаконната миграция и насърчаване на сигурността https://www.epp.eu/files/uploads/2025/01/EPP-Retreat-Priorities-2025-statement.pdf

От гледна точка на политиките за устойчивост е интересно и двете декларации да бъдат разгледани, но аз ще си позволя да се спра основно на първата, тъй като тя засяга в по-голям детайл ключови „изтрезвителни“ моменти в правенето на Политика.

Въпросната декларация засяга няколко аспекта, свързани с Европейската регулаторна рамка по устойчивост:

• Докладване на устойчивостта съгласно # CSRD– акцент е тежестта върху малките и средни предприятия (МСП); необходимост от опростяване и съществено редуциране на точките за докладване (с 50%), като дотогава прилагането на изискванията за отчетност да се стопира за 2 години най-малко, а единствените задължени лица през това време да бъдат тези с над 1000 служители;
• Същото предложение за отложено прилагане е направено и за # CSRDDD # Taxonomy # CBAMс мотив, че тези регулации следва да се преразгледат и съществено да се редуцират изискванията;
• Регулациите, свързани с дигитализации – подчертава се необходимостта за цялостен преглед с оглед отстраняване на елементите на препокриване и конфликт между различните актове в тази област;
• Регулации, свързани със земеделие и гори – също се акцентира върху свръхбюрокрация и регулация, в това число и по отношение на употребата на пестициди и регламента относно # EU Deforestation;
• Енергетика – апелира се за фокус към намиране на решения чрез технологично неутрален подход за използване на възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия, водород, биоенергия и улавяне, използване и съхранение на въглерод.

По-интересното, обаче, е да разберем какви мотиви са изложени за тези предложения.

• Създаване на свъхрегулиране и бюрокрация за европейския бизнес чрез прилагане на микромениджмънт подход при разработване на законодателството;
• Разписване на регулации без да се взема предвид практически опит;
• Липса на фокус към съществените проблеми и т.н.
• Леко са засегнати даже и независимостта и капацитета на Комитета за регулаторен контрол на ЕК

Следователно, свръхамбициозният законотворчески процес на ЕК, ЕП и Съвета ( с евентуални нотки на лобизъм в него) води до изоставане на Европейската икономика спрямо други пазари.

Сега за всички нас, наблюдатели и реални business makers остава да плеснем с ръце и да кажем на всички policy makers: „ДОБРО УТРО!“ После, да пием по една студена чаша вода, тъй като играта на „проба-грешка“ ни коства вече много и да чакаме да ни поканят и питат, като вземат да пишат закони дали всички техни прекрасни идеи могат да се реализират, на каква цена, в какъв разумен период да се приложат и какви действия да се предприемат от държавната машина, за да улеснят процеса по прилагане.

Не мога да не спомена, обаче, че на този фон, се развива и друг фронт – този на големите предприемачи, като част от тях вече предупредиха ЕК да внимават с преразглежданията на въпросните закони и тяхното „опростяване“ (със планиран краен срок – края на месец Февруари 2025г.), така че да не се обезсмислят вложените усилия и средства на тези, които вече са в съответствие или са в процес на постигането му с въпросните изисквания. https://www.esgtoday.com/nestle-unilever-mars-warn-against-revisiting-eu-sustainability-reporting-and-due-diligence-laws/

А дали „ще стигнем американците“ – защото там влизането и излизането от Парижкото споразумение е на всеки 4 години в зависимост от резултатите на президентските избори… Съдбата ни е отредила да живеем в интересно времена, нали😉

European Regulatory Framework