Здравейте! В предходната ми статия разгледах детайлно подготвителните стъпки за извършване на оценка на двойната същественост, свързани с придобиването на добро разбиране. Ето защо сега ще си позволя да ви представя някои важни моменти (според мен) при извършване на самата оценка.

Както вече знаете, двойната същественост е концепция, при която дружествата в обхвата на докладване съгласно CSRD следва да вземат предвид два елемента: 1) въздействията от дейността на дружеството върху околна среда и хора и 2) финансови ефекти от самите въздействия, зависимостите от екосистеми, хора и бизнес контекста, в което дружеството оперира като цяло.

Също така, предполагам, че няма да ви изненадам като кажа, че темата по изготвяне и извършване на оценка на двойна същественост е обект на много спорове и разсъждения затова как е най-правилно да се направи. Истината за мен е, че няма само един верен подход, но със сигурност има грешни практики, които е добре да избягвате.

Една от основните грешки е да си мислите, че може да приложите един и същи модел на оценка за дружества в различни сектори. Ето защо уважавам всеки модел, който е изготвен на база добро разбиране за дейността и процесите на едно дружество, както и в бизнес контекста, в който оперира и тенденциите, с които е разумно да се съобразява (насоки в тази връзка вече са представени в предходната ми статия).

Друга грешка, която може да се срещне е осредняване на крайната оценка за целите на консолидирано докладване. Какво имам предвид: представете си, че имате група от няколко дружества, в които някои от тях са в различен сектор/с различни дейности. Логично е в този случай да има различни крайни резултати за всяко от тях по отношение на вида и съществеността на конкретни въздействия. За целите на докладването на консолидирано ниво осредняването на оценките би могло да доведе до снижаване на крайната оценка за същественост и съответно до отпадане на дадена тема, под-тема, под-под-тема и/или точка на докладване от доклада, която по принцип е релевантна и съществена за някои от дружествата в групата. Как да избегнем тази грешка? Тук към доброто разбиране за дейността ще добавя и друг фактор – разумна преценка за групиране за целите на оповестяване, която да вземе предвид спецификите на дейността на всяко дружество в групата.

Така, след като сме получили добро разбиране за дейността можем да продължим напред с изготвянето на модел на оценката. Моля да имате предвид, че ще се спирам само на ключови моменти от изготвянето на оценката, като в никакъв случай не искам да омаловажа критичността на детайлите в целия процес, но се опасявам, че няма да ни стигне и цяла седмица затова.

На този етап има два подхода, които може да приложите:

Вариант 1 – Предварително сте филтрирали теми, под-теми и под-под-темите (накратко ще ги наричам теми), които смятате, че са приложими за дейността;

Вариант 2 – Запазвате всички теми, под-теми, под-под-темите съгласно ESRS

И в двата случая е важно да идентифицирате присъщи за дейността фактори за всяка една тема, чието проявление би довело до положително или негативно въздействие, риск или възможност. Отварям една скоба относно рисковете и възможностите – имайте предвид, че същите могат да бъдат в резултат и на идентифицирано съществено екологично и/или социално въздействие. Затова е важно да се върнете още веднъж към първоначалния списък на рискове и възможности и да допълните същия при необходимост.

При използването на Вариант 2 – още на етап идентифициране на присъщи за дейността фактори ще забележите някои под-под-теми, които не са приложими за дейността на дружеството. Например, ако дейността на дружеството е в сектор „Консултантски услуги по управление“, то е твърде вероятно да не се идентифицират фактори, свързани с използване на опасни/много опасни вещества за собствената дейност.

При идентифициране на присъщите за дейността фактори на помощ може да дойде също така въведената в дружеството Система за управление на рисковете (ERM), стига да е адекватна и ефективна, както споменах вече.  В допълнение е хубаво да се вземат предвид и други системи по ISO и други стандарти, които дружеството може да е въвело. На този етап е твърде вероятно да се идентифицират и зависимости по линия на веригата за създаване на стойност.

След като факторите са идентифицирани се пристъпва към идентификация на въздействията като ги групираме на положителни, отрицателни, актуални и потенциални. При дефинирането на въздействията избягвайте общи формулировки като например: „негативно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите“. Би трябвало да сте в състояние да посочите конкретика като например: „намаляване на популацията на защитен вид Х“. Тази формулировка на въздействието, заедно с дефинирания присъщ фактор дават разбираема информация за всеки, който би използвал в последствие оценката за целите на вътрешна верификация и/или независим одит.

И ето, че стигаме до сублимния момент, в който трябва да се дефинират прагове на същественост  за всяко едно въздействие по степен, обхват, непоправимост и вероятност, но преди това е добре да има решение каква степенна скала на оценка да се използва – 3,4,5… степенна скала. В зависимост от избраната скала на оценка ще се дефинират и праговете на същественост за всеки един елемент от оценката по отделно. Имайте предвид, че непоправимост се оценява само при негативните въздействия, а вероятността се взема предвид само при потенциалните.

Ако ме питате в кой момент от оценката на двойната същественост спецификата на дейността е най-критична, бих казала – във всички етапи, но най-вече при дефиниране на праговете на същественост. Освен, че трябва да позволяват обективна и измерима оценка, същите трябва да са съобразени със секторни политики, стандарти, стратегически цели на национално и европейско ниво, секторно законодателство и регулации, географско разположение, пазари,  а може даже и със стратегически ESG цели на дружеството, стига да има определени такива. Праговете на същественост е хубаво да бъдат количествени, но истината е, че не навсякъде е възможно да се сложат такива и затова се използват качествени такива.

Какво трябва да избягваме при формулирането на праговете? –  1) общи дефиниции, като например: Висока степен на същественост – 3; Ниска степен на същественост – 1, Широк обхват – 3 и т.н. и да се спре до тук. Важно е да се дефинира какво означава висока – ниска степен на същественост, за да се знае при кои случаи се слага оценка 5,4….-1; 2) препокриване на степен и обхват – в много редки случаи това е възможно и обикновено е характерно за дефинирано изключително конкретно въздействие, характерно за конкретна група хора или географски обхват.

След като са дефинирани присъщите за дейността фактори, въздействия, скала на оценяване и праговете на същественост, може да се каже, че е налице модел за оценка на въздействията, рисковете и възможностите и може да се пристъпи към самата оценка.

Имайте предвид, че на етап на оценка на съществеността може да откриете някои отклонения/пропуски в модела. В тези случаи, не се притеснявайте да се върнете назад и да пристъпите към неговото усъвършенстване и тук не говоря за манипулиране на крайния резултат, а за добросъвестно и професионално изпълнение на задължения, което да позволи максимално извличане на полезни резултати.

Ангажимент за заинтересовани страни – На кой етап да бъдат въвлечени заинтересованите страни? Преди да се пристъпи към това решение е хубаво да сме си свършили едно друго домашно – идентификация на заинтересовани страни, категоризация на ключови заинтересовани страни и оценка на зрелостта на ключовите заинтересовани страни по темата ESG. Въз основа на резултатите от това упражнение ще сте в състояние да прецените кой подход/метод за ангажимент със заинтересовани страни да използвате и съответно на кой етап от оценката на двойна същественост. Нека не се лъжем, макар че може да се надяваме, че външните заинтересованите страни дотолкова в детайли познават дейността на дружеството, че веднага ще посочат релевантни съществени въздействия, рискове и възможности за него и то по под-под-теми…….

Разбира се, в случаите на планирани мащабни инвестиции, например, нашето местно законодателство предвижда да се направят консултации със заинтересовани страни и тук, ако имате късмет може да излезе нещо интересно и смислено – някой коментар/опровержение на НПО или засегната общност.

Веригата за създаване на стойност – Една зряла оценка на двойната същественост е тази, която включва и идентификация и оценка на съществени въздействия, рискове и възможности по веригата на стойността. Разбира се, ако няма конкретни данни, това е невъзможно да се направи. Ето защо стандартите позволяват  резултатите от тази оценка да се представят на третата година след първото докладване. Дотогава е важно дружеството да е наясно със своите съществени въздействия, рискове и възможности, както и да е дефинирало конкретни цели, за да бъде в състояние да прецени какви данни да събира и анализира от актьорите на своята верига за създаване на стойност.

След като вече сте приключили с оценката на двойна същественост идва моментът да пристъпите към съпоставяне на това какво имате като данни спрямо това, което се изисква по стандарти или т.нар. ESRS Readiness assessment. На този етап се извършва детайлен преглед на точките на докладване и е напълно възможно да се идентифицират такива, които са неприложими или задължително за докладване по силата на SFDR, Регламент за бенчмаркове, други регулации и местно законодателство, както и на специфични изисквания/очаквания на заинтересовани страни. ESRS Readiness assessment следва да резултира в План за действие с ясни срокове и отговорности.

Това е засега от мен!

Пожелавам ви да намерите идеалната формула за оценка на двойна същественост, която наистина да добави стойност за вашето дружество!

В случай на въпроси, знаете къде да ме намерите😉

Sustainability Reporting_Part III